Да помислим за време и пространство, за картини, които се гравират в паметта като спомени, бледи или контрастни. Декори и хора наоколо, като актьори на огромна сцена. Кой създава този декор и кой организира тази сцена? Кой ù дава живот? Не, тук не става дума за режисьор и сценограф, или, почти. Кой я прави толкова необикновена и жива, че не се забравя? Този някой ... не е от седмото изкуство. То е първото, наречено архитектура.
Как успява да види, преди дори да е създал? Наричат го професионалист. Сложна дума! Архитекти, дизаинери, инженери и още, макетисти. За какво мислят и защо са различни?
"Пространство и време", също като останалите. Те казват тук сме и не другаде. Тук сме днес. Днес не е вчера и няма да бъде утре. Все пак сме продължение на вчера и ще се проектираме в утре.
Да се оставим да усетим дъха на впечатленията и на усещанята, които внушава мястото. Виждаме един знак, после нещо силно, което ни грабва. Правим жест, после следващ. Защо това и защо друго? Да бъдем внимателни и концентрирани. Създаваме хармония, а наистина ли е така? И за кого? Какъв е той? Какво харесва и какво го дразни? Ще живее ли добре в това пространство, ще го направи ли щастлив и спокоен?
Да не забравим глаголите "имам" и "съм". Да имаме изграденото и да бъдем щастливи там. Да останем доволни, ние и този, за когото творим..."
Да приложим реално термини като високотехнологичност, завършеност, функционалност, прецизност... Да подчертаем значението на композиционното осмисляне на релефа, с различните му морфологични особености. Още, запазването на контакта с природата, като установим баланс между открити и застроени пространства..